Proverbs 31

Мъдрите слова на цар Лемуил

1 Слова към Лемуил, цар на Маса, с които го е поучила майка му:

2 ^a „Чуй, сине мой! Чуй, сине на утробата ми! Чуй, сине на оброците ми! 3 ^b Не отдавай силите си на жени, нито усилията си на тези, които погубват царе. 4 ^c Не подобава на царете, Лемуиле, не подобава на царете да пият вино, нито на князете – сикер, 5за да не би, като се опият, да забравят закона и произволно да променят присъдата на угнетените. 6Дайте сикер на загиващия и вино на тези, чиито сърца са огорчени. 7Нека такъв пийне и забрави своята беднотия, и да не си спомня вече за своята мъка.

8 ^d Отваряй устата си за безгласния и за правата на всички сираци. 9Отваряй устата си, съди справедливо, въздавай право на потиснатия и бедния.

Добродетелната жена

10 ^e Кой може да намери добродетелна жена? Нейната цена е по-висока от скъпоценните камъни.

11 Мъжът ѝ се доверява на нея сърдечно и той няма да остане без печалба.

12 Тя му прави добрини, а не злини, през всички дни на живота си.

13 Набавя си вълна и лен и изработва с ръцете си това, което ѝ е присърце.

14 Тя е като търговските кораби – осигурява прехраната си отдалече.

15 Тя става още през нощта и раздава храна в дома си и се разпорежда на слугините си.

16 Замисли да има нива и я купува; от плода на ръчната си работа насажда лозе.

17 Препасва здраво кръста си и раздвижва ръцете си.

18 Тя разбира, че придобитото от нея е добро, и светилникът ѝ не угасва през нощта.

19 Протяга ръце към хурката и пръстите ѝ хващат вретеното.

20 Щедро отваря ръка за изпадналия в беда – подава ръка и на беден.

21 Не се бои от студ за дома си, защото цялата ѝ челяд е облечена с двойни дрехи.

22 Тя си тъче завивки сама; висон и пурпур е нейното облекло.

23 Мъжът ѝ е на висока почит при градските порти, когато стои там със старейшините на страната.

24 Тя изработва ризи и ги продава, доставя пояси на морските търговци.

25 Сила и достойнство са нейното облекло и гледа радостно към бъдещето.

26 Тя отваря уста, изпълнена с мъдрост, и блага поука е на езика ѝ.

27 Следи за вървежа на работите в дома си и не яде хляба напразно.

28 Децата стават и се хвалят от нея, мъжът ѝ също я прославя:

29 „Много добродетелни жени е имало, но ти надмина всички.“

30 Миловидността е измамна и хубостта – преходна; но жена, която има страхопочитание пред Господа, е достойна за възхвала.

31 Отдайте ѝ признание заради плода на ръцете ѝ и нека нейните дела се прославят при градските порти!“